Friday, 1 May 2015

Don`t make me walk, when I want to Fly

Здравейте малки и големи почитатели. Днес се появявам със страничка от Арт  журнал.
Обикновено когато пиша публикация не съм много по приказките, все нямам какво да напиша. Днес мисля да ви разкажа какво ме провокира да направя тази страничка.
Напоследък, все по-често забелязвам как хората са се затворили в някакви рамки, без цел и желание в живота. Задоволяват се с малкото вместо да мечтаят за голямото. Аз нали съм си романтичка и голяма мечтателка смятам, че винаги трябва да си поставяме нови и нови цели, да излезем от зоната си на комфорта, за да можем да постигнем всичко което мечтаем. Не трябва да се примиряваме с малкото което имаме, а да не спираме да работим за постигане на щастие и по-добър живот.
В последните години имам една мечта, да стана по-добра и да мога да "летя". Вярвам го, мога го, само трябва да го направя. Много хора не вярват в моите виждания, опитват се да ме убедят че това са глупости и че прекалено много летя в небесата.  С днешната страничка се опитвам да изобразя точно моята мечта. Девойката разбира се съм аз, даже сама я нарисувах. Не бях рисувала от 14 години, но така се бях вдъхновила, че чак и молива хванах. Дървото, изобразява дървото на живота, а бухалчето кацнало на него е мъдростта и трябва да ми напомня винаги да мисля и да взимам мъдрите решения. Пътят нарочно направих тъмен. Исках да покажа колко е тъмен и мрачен, когато трябва да вървиш, вместо да летиш. Слънцето, небето, облаците, цветята и цялата пъстра трева изобразяват красотата която имаш когато си свободен, когато можеш да мечтаеш, когато можеш да "летиш". Люлката разбира се ме свързва с моите деца. Много е странно как първо нарисувах девойката, след това целият пейзаж около нея без да се замислям какво рисувам.  И след като го завърших навързах нещата.
Първоначално бухалът ми приличаше на прилеп, но намерих тези очички и заприлича повече на бухал.
Използвах отново подобни материали, дистрес, Гесо, шаби и прозрачна пудра, спрей боя, акварелни моливи, и акрилни боички.
Спирам с обясненията и ви показвам снимките. Не спирайте да мечтаете!

От тук започна всичко:






И естествено отива при първото предизвикателство на Картишоците.
http://kartishok-challenges.blogspot.com/2015/04/challenge-owls.html

Поздрави и усмивки от мен
Веси

5 comments:

  1. Веси, великолепно е. Изчетох те с въодушевление, че още някой "вижда, че има нещо гнило в Дания" наоколо напоследък. Но мечтите имат криле и е трудно да бъдат "избити" съвсем от сивите войници на ежедневието. А спонтанността ти в цялата работа и крайният резултат наистина могат да разкажат историята ти без думи.
    Благодаря много за прекрасното ти участие при нас в Картишок ММП. :)ххх

    ReplyDelete
  2. Браво, Веси! Прекрасна страничка си сътворила! Много ми харесва полета на сърцето ти! <3
    Ирена

    ReplyDelete
  3. Всеки път като видя нещо толкова искрено и дръзко от теб, Весе, се радвам, че нещо те кара от време на време да излезеш от зоната си на комфорт и да ни покажеш на какво си способна! :) Та ти си можела да рисуваш прекрасно, не мога да повярвам, че досега съм виждала само оцветени диджита от теб! :P Не спирай да мечтаеш за "полета" си!
    Благодаря ти за личното и неподправено участие в първото ни предизвикателство при Картишок Микс Медия. <3

    ReplyDelete
  4. Веси, и аз съм силно впечатлена от уменията ти да рисуваш, както и от цялата история по-горе. Надявам се да си запазила прелестната девойка в тефтера и да я видим в скоро време " да лети" високо в облаците, защото знам, че ТЯ го може.
    Благодаря ти, че си част от Първото ни предизвикателство.

    ReplyDelete
  5. Хей, Весе! Много ми харесва девойката, която следва мечтите си! ;) Не спирай дотук и чакам да ни покажеш на какво си способна още! ;) <3

    ReplyDelete