Thursday, 16 June 2016

Хора, пътища, живот

Замисляли ли сте се някога за всички хора, които преминават през живота ви, за хората, с които се запознавате и после изчезват, за хората, които се появяват с гръм и трясък и си тръгват по същият начин? Хората, които срещате за пръв път, а все едно познавате цял живот? Хора, които познавате само виртуално, а вече са част от живота ви и оставят някакъв отпечатък в него? 

Замисляли ли сте се, как различните хора, провокират различни емоции и усещания във вас? Как някой съвсем непознат, може да ви дари със случайна усмивка и добро настроение, а някой, когото познавате цял живот да ви нарани дори и без думи?


Обичам хората, контактите, емоциите, които носи всеки един разговор. Дали ще е вълнуващ, вдъхновяващ, или ще е нервен и напрягащ, пак го обичам и се уча от него.
Обичам да се разхождам и да разглеждам хората, да подслушвам разговорите им, да наблюдавам срещите им или разделите... Хората са толкова живописни и различни. Един е сив, друг е жълт, трети е във всички цветове на дъгата. Всеки носи своята емоция и заряд и ти можеш да го усетиш, да почувстваш всичко това. 

Замисляли ли сте се, че случайните неща, не са никаква случайност? Всеки човек, който се появява в живота ти, дали за малко, дали за повече..  всеки един човек оставя отпечатък в живота ти.
Напоследък си създадох филтър, филтър на хората, какви  да допускам до себе си, как тези хора да влияят на мен като емоция и личност. Филтър, дали ще изслушам и попия всяка дума внимателно и ще намеря нещо стойностно в това или директно ще подмина без никакво вълнение, всичко казано от тях. 

Запознах се с много хора, някои се задържаха в живота ми, други просто преминаха, трети сгромолясаха целият ми свят. Всеки ми е дал ценен урок, за едно или друго.
Все по-често се усещам, че гледам към небето, планините, малките неща. Все по-често имам чувството че стените в офиса или дома притискат сърцето ми. Искам да летя, искам да съм свободна, да съм в планината или някъде навън.
Струва ми се че съм сама и различна сред близките ми хората. Започнах да опознавам и преоткривам себе си, да искам повече и различни неща в живота. Усетих че живота е един и трябва да използваме всяка възможност която ни предостава. Трябва да изживяваме всяка една минута. 

Тези дни попаднах случайно, но точно навреме (няма нищо случайно) на един блог, на пътешественик, бегач, вдъхновител. Чета публикациите, чета редовете и усещам всяко едно негово преживяване. Прекосява планини пеша, с бягане или с колело. Показва необятните висоти и красоти на нашата природа. Как да работя, когато всичко това е навън и ме чака да го открия. Да се докосна до него.
Мога смело да заявя, че това непознато момче разви и усили нуждата ми да живея, да изляза от ежедневието и да имам различен живот. Да преоткривам и да жадувам за още. Ето как един непознат виртуален човек, който дори и не подозира, какво са донесли думите му на друг, може да донесе нещо различно и вълнуващо в живота ви.
 
Още от малка съм израстнала около планината и полянините, харесваше ми да бъда там и да усещам тревата, гората и природата... но колкото повече растях, толкова по-далече оставаха тези неща.
През годините се затворих в една черупка, капачка, похлупак.. както искате го наречете. Затворих се и не бях себе си. Изживявах нещата, радвах се, но нещо все не стигаше. Нещо в душата чакаше, събираше сила, достатъчно мощна за да избухне. 

Днес мой приятел сподели, че според група мъже, след като една жена роди, тя изтрещява. Дали заради хормони, дали заради живот или децата, нещо се случва и избухва. Замислих се, родих две деца, избухнах ли.. о да, изтрещях ли... о да, но не защото търся внимание, а защото това което се е крило и таяло толкова време, достигна върха и трябваше да избухне. Не съм човек на правилата, на сивото ежедневие, на порядките и на общественото мнение. Още от малка нашите не спираха да ми правят забележка че много знам или си отварям устата, че не слушам и не изпълнявам правилата. Но толкова е трудно да си замълча, да се смиря и да направя нещо, което не смятам за редно...  Изгърмях, но към хубаво, към живот, към изследване на света, на хората и на всичко около нас. 

Търся си моят път и посока, на къде да вървя и да поема. Търся си хората луди, които да жадуват за движението, за свободата, да обичат и да живеят различно. Търся си хора, от които да науча поредният урок, търся вдъхновението и призванието си.
За съжаление, повечето такива неща се правят докато си млад и безгрижен, без деца, ангажименти и притеснения..., но това няма да ме спре, да го правя, да го искам, да живея и да бъда щастлива.
Моето пожелание към всички е:
Бъдете различни, не се задоволявайте с наличното, искайте повече и откривайте малкото. Бъдете цветни, опитайте цветовете на дъгата и избягайте от досадното и скучно сиво ежедневие. Усмихнете се на живота, на моментите, на хората, на емоциите и живейте... живейте, така както вие искате, а не така както другите искат да го правите. Търсете красота и вдъхновение в малките неща.. търсете и изживейте вашето приключение.. живейте.. истински и щастливо.
Благодаря на Боян Дочев, който ме вдъхнови за тези редове.
Ето и неговият блог, от където вие също може да почерпите усмивки и добро настроение.
Www.peshanamore.blogspot.bg
 
Благодаря на всички хора в живота ми, дали останали или преминали. Благодаря на всички, които споделят и са част от мен и живота ми. Благодаря ви че сте там и ви има, че ми помагате да се уча и преоткривам
Веси

1 comment:

  1. Моето си го зачитам за "наваксване" на това, което не съм правила <3

    ReplyDelete