Wednesday, 12 October 2016

Follow your Dreams

Здравейте всички,
Напоследък се въртят какви ли не мисли в главата ми, за хората, за чувствата, за това, да бъдеш искрен или лицемер. 
За това кой определя границите на нормалното и ненормалното.
За мечтите, за свободата, за нещата които ни правят истински щастливи. 
За нашите страхове и нашата сила.




Защо на някои хора им е толкова трудно да бъдат добри и искрени. Кому е нужно да се криеш зад маската на лицемерието? Нима това е по-лесно или по-приятно. 
Защо не могат да се зарадват на щастието и успеха на другите, а вместо това, започва злословене и сплетни? 
Какъв народ сме ние, за да имаме поговорка "Не е важно аз да съм добре, важното е на Вуте да му е зле"
От страх? Че другият може и има смелостта да го направи, а ти не? 
Целият народ е такъв, еденици са хората, които са искрени и го правят от сърце. Когато срещнем такива хора, пък не им вярваме че са такива. Дали е възможно да са останали и добри хора в тази държава, такива които искат да помагат и да бъдат мили. И най-важното, да го правят без да очакват същото в замяна. 


Не искам да живея в България, винаги съм си представяла че съм някъде надалеч. Отлитам и не се връщам. 
Не искам да променям нещата в държавата, защото не вярвам че може да се промени. 
Хората, мислите, манталитета.. няма как да бъде променен. Защото децата са отражение на родителите си. Защото, тези деца съдят другите, тези които имат различно мислене и въображение. 
Не искам моите деца да живеят в тази държава, пълна с корупция и неуредени въпроси. 
Мечтая и няма да спирам да мечтая, някой ден да го осъществя. Наскоро изпратих приятел на летището, замина за хубава страна. Плачеше ми се, но не защото той заминава, а защото аз не съм на терминала. Защото исках да отивам поне към 5 места, но не и на метрото обратно към центъра. 
Искам, но ме е страх да го направя. Страх ме е да си купя билет, да отида сама и да видя какво е. А трябва да го направя, да го направя сама защото, когато човек преодолява сам страховете си, тога се чувства най-удовлетворен. И с една идея по-силен и уверен. 



От малка съм голям мечтател, вярвам в мечтите и не спирам да мечтая. На моменти, те са измишльотини, които няма как да се случат, но не спирам. 
Искам да направя толкова много неща, да науча още повече. 



Обичам да чета, обичам да пътувам, завиждам на всеки научил географията практически на място, а не само чрез учебника. 
Можеш да бъдеш истински свободен, когато си някъде, учиш се от природата, хората и случките. 
Свободен си, когато четеш книга и откриваш нови светове и истории. Когато отвориш своят ум и оставяш въображението ти да се развихри. 
Не случайно, често, когато четеш книга и след това гледаш екранизация по тази книга, тя не ти харесва толкова (поне на мен, не искам да изпадам в спорове). Именно, защото го няма твоето въображение, вплетено с мислите на автора и героят. 




Важното преди всичко е да бъдем добри хора, да правим добро, защото го искаме, и да не очакваме такова в замяна. Вселената си знае работата. Когато правиш добро, после и на теб ти се връща доброто, по един или друг начин. 
Да не бъдем лицемери, да се радваме и да научаваме по нещо от опита и щастието на другите. 

Важно е да можем да отворим своят ум, да виждаме различното, да можем и да не спираме да мечтаем. За нови знания, нови пътешествия и приключения. За новата книга или новите уроци на съдбата. Как да ги видим и как да се научим от тях. 

Важно е да се боим, но страхът да не ни спира да правим това от което ни е страх. Защото само изправяйки се срещу него, имаме шанс да го прогоним. Да се насладим на усещането да победиш своят страх. 

Важно е, когато усетиш че искаш да полетиш да го направиш. Без страх, без вина, без предрасъдъци. 



Тази година за рожденият си ден получих пожелание, което много ми пасна на сърцето, пожелание, което не мога да забравя. 
Да съм задоволена, да искам и да мога да направя това което искам , когато го поискам. 

Така че скъпи приятели, отворете своят ум, имайте големи мечти и летете далеч. Дали с ум, самолет или книга, само вие може да изберете. 


С тези мои мисли пресъздадох това микс медиа пано. 
И то отива при моите приятелки от Картишоците и тяхното предизвикателство - Есенни листа и стари книги. 

Използвах основата, която Кат ми подари, бяла акрилна боя, новите Бръшоси от Бо, които примесих с акрилната боя, стари книги намерени на боклука, бирени елементи. Рисувах с туш, добавих розов лак за нокти, защото ми липсваше ярък розов цвят и малко жълт молив от моите Полихромоси. Накрая запечатах всичко с декупажен лак и цветовете изпъкнаха и станаха по-ярки. 

До скоро, 
Веси