Saturday, 14 May 2016

Под "Капачката"

Ех, изминала е цяла година откакто не съм писала в блога. Провокирана от едно различно пътешествие, от неочаквани срещи, стари спомени и един израз, реших че е време да подновя блога си. Вече няма да пиша само за картички и хобито си, а за всичко което ме е впечатлило, развълнувало и оставило следа в ежедневието ми.

През тази година се случиха много трансформации в моят живот, в начина ми на мислене и действията ми. Преминах и научих няколко урока и съм сигурна че предстоят още. 
Но нека да разкажа интересната част.

Преди няколко месеца вселената ме срещна с двама "Перковци". Единият е пътешественик, приключенец, леко луд и пълен с енергия, такава, която те заразявя и вдъхновява. Другият е изгърмял, много весел и усмихнат. Кара колелото с 300, а колата с 600. Погледнеш ли го, няма как да не се усмихнеш. 

Поканиха ме с тях на едно пътешествие до Букурещ, което ме изкара изцяло извън зоната ми на комфорт или както го нарекохме "ИзПод Капачката". За пръв път отивах на пътуване, за което знаех само датите и крайната дестинация. За първи път пътувах с тази компания, за първи път спах в хостел, за първи път видях такъв голям град, за първи път нямаше напрежение, всичко се случваше лесно. Всеки беше доволен, щастлив и отпочиващ. Хареса ми, много ми хареса.

Ден първи: Отпътувахме за Русе, заредени с усмивки, чаша био кокос и малко шоколад. Пътуването беше бързо, изпълнено с много красиви пейзажи, готина музика и един изпушил VW Bora :)) 

След като бяхме посрещнати от една любезна дама в къщата за гости, която бяхме запази, отлетяхме с 300 към едно ретро клубче-кафене, за да се потопим в звуците на етно-фюжън формация Оратница. Като един любител на музиката наречена със звучното име "къща", но в същото време слущаша рок, рап, поп и народна музика, този концерт или участие.. за мен беше истинско предизвикатество. Отначало гледах уплашено, със смръщени вежди и балонче над главата ми WTF... но със всяка следваща песен атмoсферата се наелектризираше, започвах да потропвам с крак, а накрая виках, пеех и танцувах както на концерт на Металика. Жестоки са, ще ги видя отново, някой ден, когато вселената ме заведе при тях :D

Ден втори: Това беше най-дългият, най-интересният и най-интензивният ден :)


Този ден беше празника на града, слънцето печеше силно, имаше сцена, песни и много приятни емоции. Разходихме се из центъра, посетихме и Пантеона.


Тези картини бяха уникални. Рисувани върху дърво с толкова силно излъчване и въздействие. Детайлите в рисунката, цветовете и изпълнението им са просто феноменални.


Г-н "Карам с 300" ми проведе отворен урок по фотография и се започна едно лудо снимане и дебнене на диагонали. 



 
Разходихме се покрай Дунава, потърсихме малко GeoCaching  (за това любопитно явление, ще разкажа в друга моя публикация) и поседнахме да се срещнем с едни много интересни и приятни събеседници. 

Попаднах в затворена среда от хора, преминали през събитие, което ги е изкарало "ИзПод Капачката". След тази среща бях вдъхновена, впечатлена, изпълнена с много теми за размисъл, за това какви трансформации могат да се случат с един човек, с неговият живот и възприятие. Изпратиха ни с големи усмивки, добро настроение и в очакване на нови срещи и приключения.



След интересното преминаване на моста и граничният пункт, уморена от разходката се отпуснах и подремнах, за да мога да събера допълнителни сили за остатъка от деня.

Първата ни среща в големият град беше, разбира се с представител на обнощността наречени "роми". Показа ни свободно място за паркиране, срещу което очакваше съответното заплащане. Незнаещи правилата за паркиране и очудени защо останалите паркиращи им даваха пари, попитахме една местна девойка. 

Оказа се, че тези "представители" ти осигуряват място и ти пазят колата. Мястото е безплатно и нямаш основание да им плащаш, но ако не им платиш, рискуваш да ти повредят или надраскат колата. Девойката, когато ни обясняваше правилата, беше доста смутена и притеснена, обяснявайки ни за нерагламентирано, но изпълняващо се правило, заради опасността от отмъщение за "неплащането".

Хостела ни се намираше на перфектната локация, в центъра. Посрещна ни Исус, упс грешка, пич от Алабама, който обикаля из света, работейки по хостели и проповядвайки вярата за Исус.  Беше сладък обяснявайки историята си, а за мен беше интересно да слушам, да се обогатявам и разбира се да научавам по-добре английският език.

Отсядането в хостел, също се оказа нещо напълно непознато за моята прекрасна личност. Бяхме в стая за 6 човека, разположени на 3 двуетажни легла. Естествено, детето в мен се обади веднага и си заплюх вторият етаж. Оказа се, че може да имаме съквартиранти на останалите легла. Имахме късмет че бяхме първи и си избрахме най-хубавите места. Стаята беше светла, чиста и приятна. Втората изненада беше общата баня и тоалетна, за моя огромна изненада също беше чисто и приятно. А цената беше най-хубавата част от цялата оферта. 

До сега винаги съм отсядала в хотели, по възможност, добре изглеждащи, и разбира се струващи маса пари. Сега научих нещо ново, когато си отишъл на такова място, което искаш да разгледаш, да откриеш тайните му, да пиеш бира или да хапнеш най-вкусният кебап, ти си навън цял ден, и се прибираш само да спиш за няколко часа. Ненужно прахосване е да плащаш много пари за хотели и лукс, който няма да използваш. Интересно е, опитайте и вие :)

Та хвърлихме багажа, и започна втората част от нашето пътешествие. Изследване на града наречен Букурещ или малкият Париж.



Обиколката започна от скай бара на върха на хостела ни. Гледката беше красива и успяхме да посрещнем залеза хващайки го в най-добрите кадри макар и през телефона. След това разходката ни продължи из централните улички, съставени от величествени сгради, невероятна архитектура и разбира се пълни със най-различни заведения и кафенета. 



Признавам си беше истинско удоволствие да изследвам града в тази "формация". Момчетата бяха, като екскурзоводи, постоянно "цъкаха" на телефоните си и обясняваха коя сграда каква е. Единственото което се искаше от мен, беше да слушам и да се наслаждавам на пътешествието. Е, разбира се не пропуснахме и да съберем малко GeoCaching :) 


Докато се разхождахме и търсехме какво да хапнем, вниманието ни беше привлечено, от 2 страхотни коли. Някакъв червен мерцедес, и още една .. джиджана кола. Въпреки че съм жена, харесвам колите, да ги гледам, да шофирам, а колкото са по-мощни и красиви, толкова по-добре. Следвайки ръмженето на колите и силната музика, стигнахме до президентството, където явно се провеждаше някакъв фестивал. Оказа се Gumball 3000 Ralli. Имаше какви ли не "наточени" коли, събрани от Европа и Щатите. Паралелно с хубавите коли, разгледахме и се насладихме на огромната и величествена сграда на президентството.


След това обиколихме целият център и поседнахме да похапнем. Града ме впечатли, голям, колоритен, осветен и страшно красив. На когото и да бях казала че ще ходя в Букурещ, всеки ми обясняваше къде съм тръгнала.. защо точно в Румъния. Не предполагах че този град ще представлява такъв интерес за мен и ще го харесам толкова много. Когато нямаш очаквания, се изненадваш приятно :P

 Ден трети: Това беше деня на почивките и парковете.

Този ден го карахме много лежерно, станахме късно, пихме кафе, хапвахме вкусен сладкиш и закуски. Вече познавахме центъра доста добре и решихме да изследваме парковете. Минахме край реката, позираха ми няколко патици, събрахме още GeoCaching и седнахме в парка до президентсвото. Слънцето печеше, хората си караха колелетата и всеки се размечта, един за колело, друг за колело, трети за незнам си какво :) Хапнахме по един сладолед за охлаждане и поехме към следващият парк. Имало езерце, трябваше ни нещо прохладно след това препичане :) 

На входа имаше празненство, сцена, песни и много къщички в които повечето държави от Европа, представяха нещо автентично и интересно за тяхната страна. Беше хубаво да разгледаш, да си набележиш страни които искаш да посетиш или да опиташ вкусни храни. Странно, но България нямаше такъв щанд, а сме съседи. Явно нямаме нищо автентично или интересно което да представим. Тъжно, много тъжно.. 

Парка беше красив, езерото приличаше, като нашето в Борисовата. Имаше някои китни и приятни местенца, които си заслужават да се видят. Поседяхме малко там, починахме в компанията на няколко гълъба и поехме към следващият парк, като по пътя се спряхме да похапнем малко традиционни ястия. Беше вкусно и зареждащо :)

До парка трябваше да стигнем с метрото, което също беше приключение. Метростанцията беше тясна, мизерна, миришеше лошо, но пък влакчетата бяха чудесни. Широки, чисти и тихи. Детското в единият Перко се обади и се наслаждаваше на кривините и завоите които се получаваха движейки се влака. Забавно е да гледаш хората около теб, действията, реакциите им и това кое, какво провокира в тях.

При излизането от метростанцията бяхме изненадани от силен вятър и задаваща се буря. Имаше групичка гълъби, които бяха приклекнали и заели специална поза, за да се предпазят от вятъра и възможността да бъдат издухани. Гледката беше уникална. Отказахме се от ходенето в парка, заради прииждащата буря и се върнахме обратно в центъра, за хапване и малко бира.
 
Вечерта премина леко и спокойно, както и целият ден. Беше последната вечер от нашето приключение в този град. Хареса ми, ще се върна отново, този път с децата ми. Искам да им покажа красотата която видях и аз.


Ден четвърти: Завръщането към дома и една непредвидена среща с непознат човек.

 Деня започна  динамично, изкараха ме набързо от леглото  и след 10-15 мин вече бяхме събрали багажа и готови за път. Минахме да видим една последна забележителност и отпътувахме към България. 

В края на града видяхме стопаджия, момчетата бързо го прецениха дали става  и спряхме да го вземем. Оказа се готина и интересна личност. Макс от Киев, Украйна, на 24 години, решил да обиколи Европа, преди да е създал дом и семейство. Идеята ми хареса, избрал е да пътува на автостоп, защото така може да поговориш с месните, да се запознае с нови и интересни хора, да чуе вълнуващи преживявания и случки. Единият Перко и Макс размениха своят опит и истории покрай стопаджийството. Говориха за различните места на които са били. 

Аз като една затворена под капачката личност, само слушах и се впечатлявах на всяко едно тяхно преживяване. Мечтаех за мои такива и записвах в ума си къде искам да отида. Ще го направя, живота е пред мен, а това пътешествие беше добър урок, как да го направя :)
 
Пътят до Русе премина неусетно в разговори, гладни намерихме едно прекрасно местенце, където да закусим и презаредим. Пийнахме топъл шоколад, хапнахме малко кекс и закуски. Изпратихме Макс да разглежда града и му пожелахме късмет в понататъчното му пътешествие. А ние отпътувахме към следващата дестинация.


Аз отново проспах пътя... много странно, никога досега не съм спала в кола по-време на път, а сега го правих 2 пъти. Събудих се когато влизахме в града, обожавам Търново, къщите, историята, енергията която носи целият град. Това е място на което искам и ще се връщам отново и отново :)  

Разбира се вече бяхме гладни и хапнахме в едно от любимите ми места, ресторант "Щастливеца". Харесва ми кухнята, винтич излъчването, многото дантела и арт обстановката. Когато си творческа личност като мен, как да не харесаш такова място.

След приятният обяд и вкусната храна се отправихме към улицата на занаятчиите, за да намерим малко подаръци за децата. Трябваше да ги подкупя за да няма сърдити, когато ме няма толкова много време, а какъв по-хубав подарък от нещо ръчно изработено :) 

По пътя отново намерихме едно съкровище и се натъкнахме на невероятно място и гледка. Толкова много пъти съм ходила в Търново, никога не съм попадала на това място. Нещо като безистен който те изкарва на мост, който е издаден към реката и гледката ти спира дъха. В по-хубаво време снимката ще стане доста по-добра, така че моля, не бъдете критични.



За първи път посещавам улицата на занаятчиите и ми хареса. Разбира се има много тривиални туристически магазинчета, но имаше и някои автентични. Видях един дядо, който изработваше играчки и пейзажи от дърво. Беше толкова усмихнат и приветлив, хареса ми. Искаше ми се и аз да опитам как се правят тези играчки. На друго място пък правеха кадаиф, проснат върху голяма плоча, извита и наподобяваща купол. Невероятна картинка, веднага си представих каква вкусотия би се получила от този домашно изпечен кадаиф. Малко по-нагоре по улицата намерихме "Шекерджийница" в която опитаме кафе на пясък, невероятен кадаиф и домашна лимонада. Мястото беше прекрасно и много автентично. Малко лелката беше напрегната и намръщена, но всеки човек с проблемите си. 

А пък аз бях толкова заредена от всичко случаващо се около мен, че нямаше как да сваля усмивката от лицето си :) Хубаво е.
Животът е прекрасен, усмихнете му се и бъдете щастливи. Един е и само веднъж го живеем.

Това беше последната спирка от нашето пътешествие, прибрах се доволна и щастлива. Завършвам седмицата с усмивка и в търсене на нови приключения. Благодаря на Перковците за поканата, усмивките и уроците които научих от тях :)


  Веси